Псалми 109 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

ПСАЛОМ 109 (по слав. 108)

1 За диригента. Давидов псалом.

¹ За диригента. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

² защото нечестиви уста и уста коварни са се отворили срещу мене, говорят против мене с лъжлив език;

³ окръжават ме с думи на омраза и воюват против мене без причина.

⁴ За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз все съм на молитва.

⁵ И въздадоха ми зло за добро, и омраза за любовта ми.

⁶ Господи, постави нечестив човек над него, и противник нека стои отдясно му.

⁷ Когато се съди, нека излезе виновен и молитвата му нека стане грях.

⁸ Дните му нека бъдат малко; друг нека вземе чина му.

⁹ Децата му нека бъдат сираци и жена му вдовица,

¹⁰ децата му нека се скитат винаги и станат просяци, и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб.

¹¹ Лихвар нека впримчи целия му имот, и чужденци нека разграбят труда му.

¹² Да няма кой да се смили над него, нито кой да пожали сирачетата му.

¹³ Внуците му нека погинат, в идното поколение нека се изличи името им.

¹⁴ Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му нека не се изличи;

¹⁵ нека бъдат винаги пред Господа; за да заличи спомена им от земята,

¹⁶ защото той и не помисли да показва милост, но преследваше немотния и беден човек, и съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

¹⁷ Да! Той обичаше да проклина и проклетията го стигна; не му беше драго да благославя и благословението се отдалечи от него.

¹⁸ Да! Той обличаше проклетията като своя дреха; и тя се просмука като вода във вътрешностите му, и като масло в костите му.

¹⁹ Нека му стане като дрехата, в която се увива и като пояса, с който постоянно се опасва.

²⁰ Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, и на онези, които говорят зло против душата ми.

²¹ А Ти, Боже, Господи, застъпвай се за мене заради името Си; понеже Твоята милост е блага, избави ме,

²² защото съм сиромах и немотен и сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

²³ Преминавам като удължена сянка; гонят ме като скакалец.

²⁴ Колената ми се клатят от пост; и снагата ми губи силата си.

²⁵ И аз им станах за укор; като ме гледат, клатят глава.

²⁶ Помогни ми, Господи, Боже мой, избави ме според милостта Си,

²⁷ за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти си сторил това, Господи.

²⁸ Те нека кълнат, а Ти благославяй; когато въстанат, те ще бъдат посрамени, а Твоят слуга ще се весели.

²⁹ Нека се облекат противниците ми с позор, и нека се покрият със срама си като с дреха.

³⁰ И аз ще благодаря много на Господа с устата си, и сред множеството ще Го хваля;

³¹ защото Той стои отдясно на немотния, за да го избавя от онези, които съдят душата му.