Марк 5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Изцеляването на човека, обладан от бесове

¹ И тъй, минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.

² И като излезе от ладията, начаса от гробищата Го срещна човек с нечист дух.

³ Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже даже с верига;

⁴ защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

⁵ И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете, той викаше и се изпосичаше с камъни.

⁶ А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;

⁷ и изкрещя със силен глас, и рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

⁸ (Защото Исус му каза: Из лез от човека, дух нечисти.)

⁹ И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

¹⁰ И много Му се молѝ да не ги отпраща вън от страната.

¹¹ А там, по хълма, пасеше голямо стадо свине.

¹² И бесовете му се молеха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

¹³ Исус им позволи. И нечистите духове излязоха, та влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна надолу по стръмнината и се издави в езерото.

¹⁴ А онези, които пасяха свинете, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

¹⁵ И като дойдоха при Исус, видяха хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легионът, че седи облечен и смислен; и убояха се.

¹⁶ И онези, които бяха видели, разказаха им за станалото с хванатия от бесовете и за свинете.

¹⁷ И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁸ И когато влизаше в ладията, този, който бе хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

¹⁹ Обаче Исус не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили над тебе.

²⁰ И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви велики неща му стори Исус; и всички се чудеха.

Мъртвото момиче и болната жена

²¹ Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²² И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му,

²³ и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее, и да живее.

²⁴ И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него, и хората Го притискаха.

²⁵ И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁶ и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше пропиляла целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле,

²⁷ като чу за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁸ Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁹ И начаса пресекна кръвотечението ѝ, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

³⁰ И веднага Исус, като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³¹ Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?

³² Но Той се озърташе, за да види тази, която бе сторила това.

³³ А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.

³⁴ А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁵ Докато Той още говореше, идват от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

³⁶ А Исус, като дочу думите, които говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁷ И на никого не позволи да Го придружи, освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

³⁸ И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачат и пищят много.

³⁹ И като влезе, каза им: Защо вдигате шум и плачете? Детето не е умряло, а спи.

⁴⁰ А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всичките, взе бащата и майката на детето, и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.

⁴¹ И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам, стани!

⁴² И момичето веднага стана, и ходеше, защото беше на дванадесет години. И те се смаяха твърде много.

⁴³ И много им заръча никой да не узнае това; и заповяда да ѝ дадат нещо да яде.