Лука 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Господар на съботата

¹ И една събота [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

² А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

³ Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него?

⁴ Как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, та яде, и даде и на ония, които бяха с него, хлябове, които не е позволено да ядат никои, а само свещениците?

⁵ И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁶ И друга събота влезе в синагогата, и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁷ И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

⁸ Но Той знаеше помислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁹ Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави, или зло? Да спаси ли живот, или да погуби?

¹⁰ И като ги изгледа всички, рече на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

¹¹ А те се изпълниха с луда ярост и разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исус.

Дванадесетте апостоли

¹² През онези дни Исус излезе на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹³ И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹⁴ Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

¹⁵ Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

¹⁶ Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

Благословения и „Горко ви...“

¹⁷ И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му, и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁸ също и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁹ И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

²⁰ И Той повдигна очи към учениците Си, и каза: Блажени вие, сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²¹ Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега; защото ще се засмеете.

²² Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²³ възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

²⁴ Но горко на вас, богатите; защото сте приели вече утехата си.

²⁵ Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

²⁶ Горко на вас, когато всички човеци ви хвалят, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.

Любов към враговете

²⁷ Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

²⁸ благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.

²⁹ На този, който те удари по едната страна, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

³⁰ Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³¹ И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³² Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които обичат тях.

³³ И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

³⁴ И ако давате заем само на тези, от които се надявате да го получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни дават заем, за да си го вземат назад.

³⁵ Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁶ Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Осъждане на другите

³⁷ Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁸ давайте, и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁹ Каза им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

⁴⁰ Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

⁴¹ И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не усещаш гредата в твоето око?

⁴² Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата от окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще виждаш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

Дървото и неговият плод

⁴³ Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴⁴ Понеже всяко дърво по своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁵ Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

Разумният и неразумният строител

⁴⁶ И защо Ме зовете: Господи! Господи!, а не вършите това, което казвам?

⁴⁷ Всеки, който идва при Мене и слуша Моите думи и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁸ Прилича на човек, който, като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основите върху канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху тая къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁹ А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основи; и когато върху нея се устреми реката, начаса рухна; и срутването ѝ беше голямо.