Второзаконие 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Заповедта за напускане на Хорив

¹ Ето думите, които Мойсей говори на целия Израил на изток от Йордан в пустинята, на полето срещу Суф между Паран, Тофел, Лаван, Хацерот и Ди-Захав.

² (Има единадесет дни път от Хорив през планината Сеир до Кадеш-Варни.)

³ В четиридесетата година, през първия ден от единадесетия месец, Мойсей говори на израиляните всичко, което Господ му бе заповядал за тях,

⁴ след като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Аштарот, в Едреи.

⁵ На изток от Йордан, в Моавската земя, започна Мойсей да изяснява този закон, като казваше:

⁶ Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив, казвайки: Достатъчно сте седели на тази планина.

⁷ Обърнете се, тръгнете на път и идете в планинската страна на аморейците и при всичките им съседи в планините, в полето, в долините и на юг, и към бреговете морски в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, река Ефрат.

⁸ Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Поставяне на водачи

⁹ В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

¹⁰ Господ, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

¹¹ (Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега и да ви благослови, както ви е обещал!)

¹² Как ще нося сам тази тежест – вас и товара от вас, и вашите препирни?

¹³ Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

¹⁴ И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.

¹⁵ И взех първенците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели в племената ви.

¹⁶ И в онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му, и чужденеца, който е при него.

¹⁷ В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте го до мене и аз ще го изслушвам.

¹⁸ И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

Изпращане на съгледвачи

¹⁹ Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинската страна на аморейците, както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадеш-Варни.

²⁰ И рекох ви: Дойдохте до планинската страна на аморейците, която ни дава Господ, нашият Бог.

²¹ Ето, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя; върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

²² Тогава вие всички дойдохте при мене и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да огледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

²³ Това ми беше угодно; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

²⁴ И те, като тръгнаха, изкачиха се на планината, пристигнаха до долината Ешкол и я огледаха.

²⁵ И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха; донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

Бунт срещу Господа

²⁶ Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

²⁷ Роптахте в шатрите си и казвахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

²⁸ Къде ще вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето, а и Енаковите потомци видяхме там.

²⁹ Но аз ви казах: Да не се ужасявате и да не се боите от тях.

³⁰ Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет,

³¹ и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

³² И въпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

³³ Който вървеше пред вас в пътя нощем в огън, а денем в облак, за да ви търси място къде да поставяте стан и да ви показва пътя, по който да вървите.

³⁴ А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, закле се:

³⁵ Никой от това нечестиво поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

³⁶ освен Халев, Ефониевия син; той ще я види; на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

³⁷ И на мене се разгневи Господ заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

³⁸ Исус, Навиевият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще води Израил да я наследи.

³⁹ При това, малките ви, за които казахте, че ще станат плячка, чадата ви, които днес не познават още ни добро, ни зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

⁴⁰ А вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червено море.

⁴¹ Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на планината.

⁴² А Господ ми рече: Кажи им: Да не се изкачвате и да воювате, защото Аз не съм сред вас, да не би да бъдете поразени от неприятелите си.

⁴³ Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планината.

⁴⁴ Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сеир и до Хорма.

⁴⁵ И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

⁴⁶ Така стояхте в Кадеш дълго време – колкото дни прекарахте там.