Второ Царе 24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид преброява воините

¹ След това гневът на Господа пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, казвайки: Иди, преброй Израил и Юда.

² И царят каза на военачалника Йоав, който бе с него: Мини сега през всички Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, и пребройте людете, за да зная колко на брой са.

³ А Йоав каза на царя: Господ, твоят Бог, дано преумножи людете стократно и очите на господаря ми, царя, дано видят това; но защо господарят ми, царят, иска да предприеме това нещо?

⁴ Обаче царската дума надделя над Йоав и над военачалниците. И така Йоав и военачалниците излязоха от присъствието на царя, за да преброят Израилския народ.

⁵ Като преминаха Йордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината.

⁶ После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Одси; дойдоха и в Дан-Яан и наоколо до Сидон;

⁷ тогава дойдоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юдея.

⁸ И тъй, като пребродиха цялата земя, дойдоха в Ерусалим след девет месеца и двадесет дни.

⁹ И Йоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди.

¹⁰ И след като преброи Давид людете, съвестта го замъчи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

¹¹ И когато стана Давид на сутринта, Господнето слово дойде към пророка Гад, Давидовия пророк:

¹² Иди, кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

¹³ И Гад дойде при Давид да му извести това; после му рече: Дали за седем години да те сполети глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме е пратил.

¹⁴ И Давид рече на Гад: Намирам се много натясно; но нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; ала в ръката на човек да не падна.

¹⁵ И тъй, Господ прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време; и измряха от народа – от Дан до Вирсавее – седемдесет хиляди мъже.

¹⁶ И когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото и рече на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

¹⁷ И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на Господа, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тези овце какво са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом.

Давид изгражда олтар

¹⁸ В същия ден Гад дойде при Давид и му рече: Иди, издигни олтар на Господа на гумното на евусеца Орна.

¹⁹ И така, Давид отиде според Гадовата дума, както заповяда Господ.

²⁰ И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе, та се поклони на царя с лице до земята.

²¹ Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе, за да издигна олтар на Господа, за да престане морът сред народа.

²² А Орна каза на Давид: Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и яремите на воловете – за дърва;

²³ всичко това, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ, твоят Бог, да има благоволение към тебе.

²⁴ А царят каза на Орна: Не; но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

²⁵ И там Давид издигна олтар на Господа, и пренесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ се умилостиви към земята, иморът сред израиляните престана.