Първо Коринтяни 9:17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁷ Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.

Más versiones

Цариградски

¹⁷ Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено.

Ревизиран

¹⁷ Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

Новият завет: съвременен превод

¹⁷ Ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор,

Верен

¹⁷ Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

Библия ревизирано издание

¹⁷ Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество.

Първо Коринтяни 9:17 Referencias Cruzadas

Първо Летописи 28:9

А ти, сине мой, Соломоне, да познаваш Бога на своя баща и да Му служиш от все сърце и душа, защото Господ изпитва всички и знае всички помисли на ума! Ако Го търсиш, ще Го намериш, но ако Го изоставиш, Той ще те отхвърли завинаги.

Първо Летописи 29:14

Защото кой съм аз и кой е моят народ, че да можем да принесем доброволен принос като този? Всичко е от Тебе и от Твоята ръка даваме на Тебе!

Първо Летописи 29:5

за всички изделия от злато и сребро и за всичко, което изисква работа на изкусни ръце. А от вас ще направи ли днес някой доброволен принос на Господа?“

Първо Летописи 29:9

Народът се зарадва на тяхната щедрост, защото те от цялото си сърце принасяха на Господа. Цар Давид също много се зарадва.

Неемия 11:2

И народът благослови всички, които се съгласиха да живеят в Йерусалим.

Исаия 6:8

И чух гласа на Господа, Който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?“ И аз казах: „Ето ме, изпрати мене.“

Йеремия 20:9

Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.

Йезекиил 3:14

Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.

Йона 1:3

Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.

Малахия 1:10

Господ Вседържител казва още: „По-добре някой от вас да затвори вратата на храма, за да не поддържат напразно огън на жертвеника Ми. Благоволението Ми не е към вас и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден.

Матей 10:41

Който приема пророк, защото е пророк, ще получи награда на пророк. Също тъй който приема праведник, защото е праведник, ще получи награда на праведник.

Матей 24:25

Ето предупреждавам ви:

Лука 12:42

А Господ рече: „Кой наистина е верният и благоразумен слуга, когото господарят би поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна?

Йоан 4:36

Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.

Първо Коринтяни 3:14

И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда.

Първо Коринтяни 3:8

Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си.

Първо Коринтяни 4:1

Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.

Първо Коринтяни 9:16

Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!

Първо Коринтяни 9:18

А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.

Второ Коринтяни 8:12

Защото ако готовността е налице, човек се преценява по това, което има, а не по онова, което няма.

Галатяни 2:7

Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,

Колосяни 1:25

на която аз станах служител по Божие поръчение, което ми бе възложено заради вас – да възвестявам Божието слово в пълнота,

Първо Солуняни 2:4

И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни,

Филимон 1:14

но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.