Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Откровение 1:16 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

16 Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше изострен и от двете страни меч. Лицето Му сияеше като слънце в силата си.

Ver Capítulo Copiar


Más versiones

Цариградски

16 и имаше в дясната си ръка седем звезди, и из устата му излязваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше както свети слънцето в силата си.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му <светеше>, както свети слънцето в силата си.

Ver Capítulo Copiar

Новият завет: съвременен превод

16 В дясната си ръка държеше седем звезди, а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни. Лицето му сияеше, както блести слънцето, когато е най-ярко.

Ver Capítulo Copiar

Верен

16 И в дясната Си ръка имаше седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

16 Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си.

Ver Capítulo Copiar




Откровение 1:16
26 Referencias Cruzadas  

когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?


Ти си по-прекрасен от синовете на човека, благост се излива от Твоята уста. Затова Бог Те благослови за вечни времена.


„Коя е тази, която блести като зора, хубава като месечина, бляскава като слънце, величествена като войнство със знамена?“


Но ще съди сиромасите със справедливост и безпомощните в страната с правда. С жезъла на устата Си ще порази земята и с дъха на устните Си ще погуби нечестивците.


Тогава луната ще се изчерви и слънцето ще се засрами, когато Господ Вседържител се възцари над планината Сион и в Йерусалим, пред чиито първенци ще се прослави.


Той превърна устата Ми в остър меч, покри Ме със сянката на ръката Си, изостри Ме като лъскава стрела и Ме пазеше в Своя колчан.


Мъдрите водачи ще сияят като небесните светила и онези, които са довели много хора до справедливи дела – като звездите, завинаги, вечно.


Той се възвеличи до небесното войнство, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги разби.


И се преобрази пред тях – лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.


когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.


Вземете и шлема на спасението и меча на Духа, тоест Божието слово.


Защото Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и на дух, на стави и на мозък и то е съдник на помисли и желания на сърцето.


Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви.“


И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове.


И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди.


От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите, Той ще ги управлява с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростния гняв на Бога Вседържител.


А останалите бяха убити с меча, излизащ от устата на Онзи, Който седеше на коня. И всички птици се наситиха от плътта им.


„До ангела на ефеската църква напиши: „Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи сред седемте златни светилника:


„И до ангела на пергамската църква напиши: „Тъй казва Онзи, Който притежава изострения и от двете страни меч:


И така, покай се! Ако ли не, скоро ще дойда при тебе и ще воювам срещу тях с меча на устата Си“.“


„И до ангела на сардийската църква напиши: „Тъй казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: „Познавам твоите дела – имаш име на жив, а духовно си мъртъв.


Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро,


Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos