Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Йона 2:7 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

7 Слязох до края на земята и земните резета се затвориха зад мен завинаги. Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

7 Като чезнеше в мене душата ми поменах Господа; И молитвата ми влезе при тебе в светия ти храм.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.

Ver Capítulo Copiar

Верен

7 Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

7 До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.

Ver Capítulo Copiar

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

7 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.

Ver Capítulo Copiar




Йона 2:7
23 Referencias Cruzadas  

Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.


Господ е в святия Си храм. Престолът на Господа е на небесата. Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.


Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен; ще обявя пред Него затрудненията си.


Спомних си за отминалите дни, замислих се за всичко, сторено от Тебе, размишлявах за делата на Твоите ръце.


Веригите на преизподнята ме стегнаха, примките на смъртта ме срещнаха.


Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник, откликва от святите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.


разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи.


Но аз вярвам: ще видя благостта на Господа в земята на живите.


Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене и казват: „Къде е твоят Бог?“


Сърцето ми се свива, когато си спомня как ходех с множеството хора, влизах с тях в Божия храм, като възклицавах и благодарях заедно с празнуващото множество.


Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.


Грешни дела ме надвиха, но Ти ще ги простиш.


И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове.


Който между вас се бои от Господа, нека слуша гласа на Неговия служител. Който ходи в мрак и няма светлина, нека се уповава на името на Господа и да има за опора своя Бог.


Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето, така че течението ме отнесе; всички Твои вълни и потоци ме заляха.


„Слушайте, всички народи, внимавай ти, земьо, и всичко, което е по тебе! Господ Бог да бъде свидетел против вас – Господ от Своя свят храм!


А Господ е в святия Свой храм – в безмълвие да пребъдва пред Него целият свят!“


И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.


А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos