Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Еклисиаст 5:2 - Ревизиран

2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

2 Не прибързвай с устата си, И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога; Защото Бог е на небето, а ти на земята; За то нека бъдат думите ти малко;

Ver Capítulo Copiar

Верен

2 Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога – защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

2 И както сънища идват от много грижи, така по многото слова се познава гласът на глупеца.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

2 Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

2 Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.

Ver Capítulo Copiar

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

2 Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога, защото Бог е на небесата, а ти си на земята, затова нека бъдат думите ти малко.

Ver Capítulo Copiar




Еклисиаст 5:2
21 Referencias Cruzadas  

А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;


А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.


Тогава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.


Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,


и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.


(11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.


В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.


Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.


Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;


<Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.


Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.


Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.


Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.


Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи <някакво си> зло или добро <нещо>, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.


А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.


А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!


И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.


Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.


И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos