Еклисиаст 5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Страхопочитание пред Бога

¹ Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом и бъди готов по-скоро да слушаш, отколкото да принасяш жертвата на безумните, които не знаят, че струват зло.

² Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога, защото Бог е на небесата, а ти си на земята, затова нека бъдат думите ти малко.

³ Защото както сънищата идват от многото грижи, така и речта на безумния – от многото думи.

⁴ Когато направиш оброк пред Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, което си обрекъл.

⁵ По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

⁶ Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител: Моят оброк беше грешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

⁷ Защото в многото сънища и многото думи има много суета, но ти се бой от Бога.

Богатството е безсмислено

⁸ Ако видиш, че в някоя област се угнетява сиромахът и че правосъдието и правдата се изопачават, да не се почудиш на това нещо; защото над високопоставения стои по-високопоставен, а над тях – още по-високопоставен.

⁹ При това, ползата от земята е за всички и самият цар извлича полза от нивите.

¹⁰ Който обича среброто, на сребро не ще се насити, нито на богатство онзи, който обича печалбата. И това е суета.

¹¹ Когато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

¹² Сънят на работника е сладък, и малко да е ял, и много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

¹³ Тежко зло видях под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда;

¹⁴ и това богатство се изгубва чрез злочестина и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

¹⁵ Гол излиза човек из утробата на майка си, гол и ще си отиде, както е дошъл, без да вземе нещо от труда си, което може да отнесе в ръката си.

¹⁶ И това е тежко зло: Че, както човек е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

¹⁷ През всичките си дни е ял в тъмнина и е имал много скръб, болести и ядове.

¹⁸ Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде човек и да пие, и да се наслаждава на благата от целия труд, с който се труди под слънцето през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е неговият дял.

¹⁹ И на който човек е дал Бог богатство и имот, и му е дал и власт да им се наслаждава, и да взема дела си, и да се весели в труда си – това е дар от Бога.

²⁰ Рядко ще размишлява той върху дните на живота си, понеже Бог е дал да бъде зает с веселието на сърцето си.