Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Плачът на Йеремия 1:19 - Библия синодално издание (1982 г.)

19 Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна – душа да подкрепят.

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

19 Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха: Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

Ver Capítulo Copiar

Верен

19 Повиках любимите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът им.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

19 Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

Ver Capítulo Copiar

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да подкрепят душата си.

Ver Capítulo Copiar




Плачът на Йеремия 1:19
15 Referencias Cruzadas  

Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо!


всички твои приятели те забравиха, не те търсят; защото Аз те ударих с неприятелски удари, с жестоко наказание за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха.


А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си – напразно се украсяваш: презряха те любовниците – те търсят душата ти.


Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.


Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна – душа да подкрепи. „Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!“


Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.


„Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод – младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?


Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.


Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos