Еклисиаст 4:8 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁸ човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа.

Цариградски

⁸ Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

Ревизиран

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

Верен

⁸ Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁸ ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.

Библия ревизирано издание

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁸ Имаше човек съвсем самичък, без другар, да, нямаше нито син, нито брат; но пак нямаше край на усилния му труд, нито се бе наситило окото му с богатство; и той не се питаше: За кого ли се трудя аз и защо лишавам от блага душата си? И това е суета – жалка работа.

Еклисиаст 4:8 Referencias Cruzadas

Битие 2:18

И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.

Псалми 39:6

Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.

Псалми 39:7

Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите; всесъжение и жертва за грях не поиска.

Притчи 27:20

Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)

Еклисиаст 1:13

и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

Еклисиаст 1:8

За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

Еклисиаст 2:21

защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, – като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!

Еклисиаст 2:23

Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му – безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. – И това е суета!

Еклисиаст 4:7

Обърнах се и видях друга суета под слънцето:

Еклисиаст 5:10

Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?

Еклисиаст 5:9

Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!

Исаия 5:8

Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.

Исаия 55:2

Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си – за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина.

Матей 11:28

Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;

Лука 12:20

Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

Първо Йоаново 2:16

Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.