Еклисиаст 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Тегота, труд, самота

¹ Тогава отново размишлявах и видях всички угнетения, които стават под слънцето; и видях сълзите на угнетените – че нямаше за тях утешител; и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.

² Затова прогласих, че умрелите, които са вече умрели, са по-щастливи от живите, които са още живи.

³ Но по-щастлив и от едните и от другите е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.

⁴ И видях, че за всеки труд и за всяко сполучливо дело човек си спечелва завистта на ближния. И това е суета и гонене на вятъра.

⁵ Безумният скръства ръце и се самоизяжда.

⁶ И казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

⁷ Тогава отново видях само суета под слънцето:

⁸ Имаше човек съвсем самичък, без другар, да, нямаше нито син, нито брат; но пак нямаше край на усилния му труд, нито се бе наситило окото му с богатство; и той не се питаше: За кого ли се трудя аз и защо лишавам от блага душата си? И това е суета – жалка работа.

⁹ По-добре са двама, отколкото един, понеже имат добра награда за труда си;

¹⁰ защото, ако единият падне, другарят му ще го вдигне, но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

¹¹ И ако легнат двама заедно, ще се топлят; а един как ще се топли самичък?

¹² И ако един може да бъде надвит, двама ще устоят; и тройното въже не се къса скоро.

Успехът е безсмислен

¹³ По-добре беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет.

¹⁴ Защото от тъмницата може да излезе младежът, за да царува, докато царят, и за престол да се е родил, може да стане сиромах.

¹⁵ Видях, че всички живи, които ходят под слънцето, следват младежа, царския приемник.

¹⁶ Нямаше край на онези, които ги предхождаха; макар че и идещите поколения не ще го приветстват. И това е суета и гонене на вятъра.