Първо Коринтяни 12 - Ревизиран

¹ При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>.

² Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

³ Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

⁴ Дарбите са различни; но Духът е същият.

⁵ Службите са различни; но Господ е същият.

⁶ Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>.

⁷ А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.

⁸ Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

⁹ на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

¹⁰ на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

¹¹ А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

¹² Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.

¹³ Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

¹⁴ Защото тялото не се състои от една част, а от много.

¹⁵ Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

¹⁶ И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

¹⁷ Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

¹⁸ Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

¹⁹ Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

²⁰ Но сега те са много части, а едно тяло.

²¹ И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

²² Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

²³ и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

²⁴ А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

²⁵ за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

²⁶ И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

²⁷ А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

²⁸ И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

²⁹ Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

³⁰ Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

³¹ Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.