Съдии 1:28 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁸ А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната.

Цариградски

²⁸ И когато стана Израил силен, тури Ханаанците под данък, но да ги изгони не ги изгони.

Ревизиран

²⁸ А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

Верен

²⁸ И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.

Библия ревизирано издание

²⁸ А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

Библия синодално издание (1982 г.)

²⁸ Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.

Съдии 1:28 Кръстосани препратки

Битие 9:25

рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“

Битие 9:26

Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.

Трето Царе 9:21

от техните потомци, останали след тях в страната, които израилтяните не можаха да изтребят, на тях Соломон нареди да носят повинността, както е и до днес.

Притчи 12:24

Ръката на прилежните ще управлява, а ленивата ръка ще робува.

Второзаконие 20:11

И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.

Иисус Навин 17:13

И когато Израилевите синове укрепнаха, те направиха ханаанците свои поданици, караха ханаанците да вършат принудителна работа, но не можаха да ги изгонят.

Съдии 1:27

Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя.

Съдии 1:29

Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях.

Първо Царе 14:24

Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна.