Съдии 1:28 - Библия синодално издание (1982 г.)

²⁸ Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.

Цариградски

²⁸ И когато стана Израил силен, тури Ханаанците под данък, но да ги изгони не ги изгони.

Ревизиран

²⁸ А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

Верен

²⁸ И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁸ А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната.

Библия ревизирано издание

²⁸ А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁸ А Израил, когато стана силен, принуди ханаанците да му работят, без да ги изгони съвсем.

Съдии 1:28 Кръстосани препратки

Битие 9:25

рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

Битие 9:26

После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;

Трето Царе 9:21

децата им, останали след тях на земята, които Израилевите синове не можаха да изтребят, – Соломон направи поданни работници, каквито са до днес;

Притчи 12:24

Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.

Второзаконие 20:11

Ако се съгласи на мир с тебе и ти отвори порти, целият народ, който се намира в него, ще ти плаща данък и ще ти работи.

Иисус Навин 17:13

Когато пък Израилевите синове се заселиха, направиха хананейците свои поданици, ала да ги изгонят – не ги изгониха.

Съдии 1:27

И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.

Съдии 1:29

И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).

Първо Царе 14:24

Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна.