Лука 20:22 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

²² Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“

Още версии

Цариградски

²² Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?

Ревизиран

²² право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

Новият завет: съвременен превод

²² Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“

Верен

²² право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?

Библия ревизирано издание

²² право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

Лука 20:22 Кръстосани препратки

Ездра 4:13

Нека бъде известно отсега на царя, че ако този град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат вече данъци, мито и налози и това ще навреди на царската хазна.

Ездра 9:7

От времето на нашите прадеди до днес вината ни е голяма и поради нашите беззакония ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени във властта на чуждоземни царе, на меч, плен, ограбване и унижение, както е сега.

Неемия 5:4

А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък.

Неемия 9:37

Тя дава в изобилие своите плодове на царете, на които Ти ни подчини заради греховете ни; те имат пълна власт над нашите тела и над добитъка ни и голяма е неволята ни.

Матей 17:25

Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък – от своите синове или от чуждите?“

Лука 20:21

И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.

Лука 20:23

Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате?

Лука 23:2

И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“

Деяния 5:37

След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

Римляни 13:7

И така, отдавайте на всеки, каквото сте длъжни: на когото данък – данък, на когото мито – мито; на когото уважение – уважение; на когото почит – почит.

Второзаконие 17:15

тогава си постави за цар онзи, когото Господ, твоят Бог, избере. Постави си цар измежду твоите братя; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат.