Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Йеремия 2:25 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

25 Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“

Вижте главата копие

Цариградски

25 Възпри ногата си да не ходиш боса, И гъртана си от жажда; Но ти си рекла: Напраздно! не; Защото възлюбих чужденци, И подир тях ще ида.

Вижте главата копие

Ревизиран

25 Въздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

Вижте главата копие

Верен

25 Въздържай крака си да не ходиш боса, и гърлото си да не съхне от жажда! Но ти си казала: Напразно е! Не! Защото заобичах чужденци и след тях ще отида.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

25 Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

25 Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти – да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

25 Пази ногата си да не ходи боса и гърлото си – от жажда. Но ти рече: Няма надежда, не; защото залюбих чужденци и след тях ще тръгна.

Вижте главата копие




Йеремия 2:25
27 Кръстосани препратки  

Дори в това затруднение цар Ахаз вършеше още беззакония пред Господа.


Той принасяше жертви на боговете от Дамаск, понеже мислеше, че те са го поразили, и казваше: „Боговете на сирийските царе им помагат, затова и аз ще принеса жертва, за да ми помогнат.“ Но те причиниха беди на него и на целия Израил.


Защото Ти отблъсна Своя народ, потомците на Яков, тъй като е изпълнен с прорицатели от Изтока и с гадатели като филистимците и се свързват с децата на чужденци.


При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.


Какво ще кажеш, дъще Сионска, когато Господ постави като твоя глава онези между вас, които ти приучи да ти бъдат любимци? Няма ли да те обхванат мъки като жена, когато ражда?


Ако кажеш в сърцето си: „Защо ми се случи това?“ Поради голямата ти вина се откриха полите ти и тялото ти понася насилие.


Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“


А те казват: „Безсмислено е! Ще живеем, според както си искаме, и ще постъпваме всеки с упорството на злото си сърце.“


О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: „Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.“


„Йерусалиме, изкачи се на Ливан и извикай, надигни гласа си във Васан и извикай от Аварим, защото всички твои любовници са погубени.


Говорих ти в благоденствието ти, но ти каза: „Няма да послушам!“ Това е твоят път от младостта ти, защото не се вслушваше в гласа Ми.


Само признай вината си, защото ти отстъпи от Господа, своя Бог, и си се затичала насам-натам към чуждите богове под всяко зелено дърво, а Моя глас не слушаше – казва Господ.


но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме.


Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши. Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.


Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда. Децата искат хляб и няма кой да им подаде.


И намерението, което ви идва наум, никога няма да се изпълни, когато казвате: Ще бъдем като народите, като родовете по земята, като служим на дърво и камък.


Казвайте на братята си: „Ами“, и на сестрите си: „Рухама“.


Иначе ще я съблека до голо и ще я изложа, както в деня на раждането ѝ, ще я превърна в пустиня, ще я обърна в суха земя и ще я уморя с жажда.“


Вие казахте: „Напразно служим на Бога и каква полза, че спазвахме наредбите Му и ходехме в жалейна дреха пред Господа Вседържителя?


Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.


Тогава извика: „Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.“


Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?


Затова ти ще служиш на враговете си, които Господ ще прати против тебе, в глад и жажда, в голота и всякакви лишения. Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби.


С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха.


Последвай ни:

Реклами


Реклами