Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Йезекиил 26:17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

17 И ще заплачат за тебе и ще ти кажат: „Как си погинал ти, който беше заселен по моретата, град, който беше възхваляван, който беше най-силен в морето, ти и твоите жители, които всявахте ужас у всеки един от обитателите му.

Вижте главата копие

Цариградски

17 И като дигнат плач заради тебе ще ти говорят: Как биде съсипан ти който се населяваше от мореходци, прочути граде който бе крепък в морето, ти и жителите ти които причиняваха треперане на всички които живееха в него!

Вижте главата копие

Ревизиран

17 И като дигнат плач за тебе, ще ти рекат: Как биде съсипан ти, който се населяваше от мореплаватели, прочути граде, който бе силен в морето, ти и жителите ти, които причиняваха трепет на всички, които се намираха по него!

Вижте главата копие

Верен

17 И ще надигнат оплакване за теб и ще ти кажат: Как погина ти, населен откъм морето, прочут град, който беше силен в морето, той и жителите му, които всяваха ужас у всички, които се намираха в него!

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

17 И като надигнат плач за тебе, ще ти кажат: Как беше съсипан ти, който беше населяван от мореплаватели, прочути граде, който беше силен в морето, ти и жителите ти, които причиняваха трепет на всички, които се намираха по него!

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

17 И ще викнат да плачат за тебе и ще ти кажат: „как загина ти, населен с мореходци, знаменити граде, който беше силен по море, ти и твоите жители, които нанасяха страх на всичките му обитатели!“

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

17 И като викнат да плачат за тебе, ще ти кажат: Как беше съсипан ти, който се населяваше от мореплаватели, прочути граде, който бе силен в морето, ти и жителите ти, които вселяваха страх у всичките му обитатели!

Вижте главата копие




Йезекиил 26:17
27 Кръстосани препратки  

„Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини! Как паднаха героите!


Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“


Засрами се, Сидоне, защото ето какво казват морето и морската крепост: „Не съм раждала и не съм имала родилни мъки, не съм отглеждала момчета и не съм възпитавала момичета.“


Кой реши това за Тир, коронясания, чиито купувачи бяха князе, а търговците му – най-почитани по земята.


„О, как е съкрушен – ще казват, като ридаят, – как Моав обърна гръб посрамен!“ Така Моав ще стане за присмех и за ужасяване на всички около него.


Как е счупен и сломен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас на народите!


Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас.


Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв.


защото смъртта дойде през прозорците ни, влезе в дворците ни, за да посече децата по улиците, а младежите – по площадите.“


Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.


„А ти плачи за Израилевите князе


И огън излезе от клона на нейните филизи. Той погълна плода ѝ. И нито як клон, нито владетелски скиптър остана на нея. Това е плачевна песен. И стана плачевна песен“.“


Това е плачевната песен и те ще я пеят – дъщерите на народите ще я пеят, тя ще бъде пята за Египет и за цялото му множество“ – казва Господ Бог.“


„Сине човешки, запей плачевна песен за египетския цар, фараона, и му кажи: „Като млад лъв си сред народите и си подобен на морско чудовище, хвърляш се в реките си, размътваш с краката си водите и тъпчеш техните потоци.“


чиито гробове са поставени в самата глъбина на преизподнята. Пълчището ѝ е около гробницата ѝ, всички те са убити, паднали от меч, всички, които всяваха ужас по земята на живите.


Те не лежат с падналите необрязани воини, които са слезли в преизподнята с войнското си оръжие и са поставили своите мечове под главите си, а щитовете им са върху костите им, защото ужасът на силните беше по земята на живите.


Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.


Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки?


В този ден ще станете за присмех; ще ви оплакват с думите: „Съвсем сме разорени! Наследството на моя народ е дадено на друг. Как могат да ми се възвърнат нашите ниви, когато вече са раздадени на чужденци?“


Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.


Границата се връща към Рама и след това до укрепения град Тир. Тя завива към Хоса и завършва при морето от Хевел до Ахзив.


Последвай ни:

Реклами


Реклами