Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Йезекиил 26:17 - Библия синодално издание (1982 г.)

17 И ще викнат да плачат за тебе и ще ти кажат: „как загина ти, населен с мореходци, знаменити граде, който беше силен по море, ти и твоите жители, които нанасяха страх на всичките му обитатели!“

Вижте главата копие

Цариградски

17 И като дигнат плач заради тебе ще ти говорят: Как биде съсипан ти който се населяваше от мореходци, прочути граде който бе крепък в морето, ти и жителите ти които причиняваха треперане на всички които живееха в него!

Вижте главата копие

Ревизиран

17 И като дигнат плач за тебе, ще ти рекат: Как биде съсипан ти, който се населяваше от мореплаватели, прочути граде, който бе силен в морето, ти и жителите ти, които причиняваха трепет на всички, които се намираха по него!

Вижте главата копие

Верен

17 И ще надигнат оплакване за теб и ще ти кажат: Как погина ти, населен откъм морето, прочут град, който беше силен в морето, той и жителите му, които всяваха ужас у всички, които се намираха в него!

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

17 И ще заплачат за тебе и ще ти кажат: „Как си погинал ти, който беше заселен по моретата, град, който беше възхваляван, който беше най-силен в морето, ти и твоите жители, които всявахте ужас у всеки един от обитателите му.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

17 И като надигнат плач за тебе, ще ти кажат: Как беше съсипан ти, който беше населяван от мореплаватели, прочути граде, който беше силен в морето, ти и жителите ти, които причиняваха трепет на всички, които се намираха по него!

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

17 И като викнат да плачат за тебе, ще ти кажат: Как беше съсипан ти, който се населяваше от мореплаватели, прочути граде, който бе силен в морето, ти и жителите ти, които вселяваха страх у всичките му обитатели!

Вижте главата копие




Йезекиил 26:17
27 Кръстосани препратки  

Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!


Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.


Засрами се, Сидоне; защото, ето що казва морето, морската крепост: като че не съм се мъчила с родилни мъки и не съм раждала и не съм отгледвала момци, нито отраствала моми.


Кой определи това за Тир, който раздаваше венци, чиито купци бяха князе, а търговците му – най-чутовни на земята?


Как е съкрушен той, ще казват, ридаейки; как Моав се покри със срам, като обърна тил! И ще бъде Моав за присмех и ужас за всички, които го окръжават,


Как е разбит и съкрушен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!


Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.


Острижи косата си и я хвърли, и надай плач по планините, защото Господ отхвърли и остави рода, който навлече гнева Му.


И тъй, слушайте, жени, словото на Господа, и да внимава ухото ви на словото от устата Му; и учете дъщерите си на плач, и една друга – на плачевни песни.


Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.


А ти подеми плач за Израилевите князе


И излезе огън от ствола на нейните пръчки, погълна плодовете ѝ, и не останаха по нея силни пръчки за скиптър на владетеля. Това е жална песен, и ще остане за плач.


Ето плачевната песен, която ще пеят; дъщерите на народите ще я пеят; за Египет и за цялото му множество ще я пеят, казва Господ Бог.


сине човешки! викни, та заплачи за фараона, египетски цар, и му кажи: ти като млад лъв между народите и като чудовище в моретата се хвърляш в реките си и мътиш с нозете си водите, и газиш потоците им.


Гробница му туриха в самата длъб на преизподнята, и пълчището му е около гробницата му; всички са поразени, паднали от меч, всички, които разпространяваха ужас по земята на живите.


Не трябва те да лежат с падналите необрязани юнаци, които с бойното си оръжие слязоха в преизподнята и туриха своите мечове под главите си; тяхното беззаконие остана върху костите им, понеже те, бидейки силни, бяха ужас в земята на живите.


Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.


Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки?


В оня ден ще кажат притча за вас, ще плачат горко и ще думат: „съвсем сме разорени! делът на моя народ е даден на други; как ще ми се върне? Нивите ни са вече на другородци раздадени“.


Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.


после границата се връща към Рама до укрепения град Тир, завива към Хоса, и се свършва при морето, в градец Ахзив;


Последвай ни:

Реклами


Реклами