Второ Царе 18:22 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

²² Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“

Цариградски

²² Тогаз Ахимаас Садоковий син рече пак Иоаву: Но каквото и да е, нека тичам и аз, моля, вслед Хусия. А Иоав рече: Защо искаш да тичаш, чадо мое, като нямаш приятни известия?

Ревизиран

²² Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

Верен

²² Тогава Ахимаас, синът на Садок, пак каза на Йоав: Каквото и да стане, моля те, нека да тичам и аз след хусита! А Йоав му каза: Защо искаш да тичаш, сине мой, след като нямаш радостна вест?

Библия ревизирано издание

²² Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?

Библия синодално издание (1982 г.)

²² Но Ахимаас, Садоков син, настояваше и казваше на Иоава: каквото и да бъде, и аз ще се затека подир Хусия. А Иоав му отговори: що ти трябва да тичаш, синко? Добра вест няма да занесеш.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²² Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след кушита. А Йоав рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

Второ Царе 18:22 Кръстосани препратки

Второ Царе 18:21

Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо.

Второ Царе 18:23

Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий.

Второ Царе 18:29

След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“

Трето Царе 11:22

Фараонът го попита: „Нима си лишен от нещо при мене, че желаеш да отидеш в страната си?“ А той отговори: „Не, но ме пусни.“

Римляни 1:28

И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат.

Ефесяни 5:4

нито безсрамни, празни и лекомислени думи, които са неприлични, но много повече – благодарения.