Второ Царе 18:20 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁰ Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие – друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“

Цариградски

²⁰ А Иоав му рече: Няма да бъдеш вестител този ден, но друг ден ще занесеш известия, понеже царският син умря.

Ревизиран

²⁰ А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

Верен

²⁰ Но Йоав му каза: В този ден няма ти да бъдеш вестоносец. В друг ден можеш да носиш вест, но в този ден няма да носиш вест, понеже царският син е мъртъв.

Библия ревизирано издание

²⁰ А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.

Библия синодално издание (1982 г.)

²⁰ Но Иоав му каза: няма да бъдеш добър вестител днес; друг ден ще обадиш, а не днес, защото царевият син умря.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁰ А Йоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

Второ Царе 18:20 Кръстосани препратки

Второ Царе 18:19

След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“

Второ Царе 18:21

Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо.

Второ Царе 18:27

Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той – идва с добра вест.“

Второ Царе 18:29

След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“

Второ Царе 18:5

Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом.

Второ Царе 19:1

Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“