Битие 28:20 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁰ Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

Цариградски

²⁰ И обрече Яков обрек и рече: Ако бъде Бог с мене, и ме упази в този път по който отхождам, и ми даде хляб да ям и облекло да се облека,

Ревизиран

²⁰ Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

Верен

²⁰ Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

Библия ревизирано издание

²⁰ Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

Библия синодално издание (1982 г.)

²⁰ И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁰ И даде Яков обет, казвайки: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

Битие 28:20 Кръстосани препратки

Битие 28:15

Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“

Битие 31:13

Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.“

Битие 35:3

Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“

Второ Царе 15:8

Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: „Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ“.“

Първо Летописи 4:10

И Явис призова Бога на Израил с думите: „Дано наистина ме благословиш, дано разшириш пределите ми и ръката Ти да бъде с мен, за да ме пазиш от зло и да не изпитвам скръб!“ И Бог му даде това, което той искаше.

Псалми 116:14

Ще изпълня моите обещания към Господа пред целия Негов народ.

Псалми 116:18

Ще изпълня своите обещания към Господа пред целия Му народ

Псалми 119:106

Дадох клетва и постоянствам да спазвам Твоите справедливи решения.

Псалми 132:2

как той се е клел на Господа, как е дал обет на силния Бог на Яков:

Псалми 22:25

защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове.

Псалми 56:12

На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша – какво може да ми стори човек?

Псалми 61:5

Нека винаги живея в Твоя шатър и да прибегна до закрилата на Твоите криле.

Псалми 61:8

Нека винаги да седи на престола пред Бога; закриляй го със Своята милост и вярност!

Псалми 66:13

Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния, ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,

Псалми 76:11

защото човешката ярост ще се превърне в Твоя възхвала, а остатъците от нея ще усмириш.

Исаия 19:21

И Господ ще разкрие Себе Си, ще се яви и в този ден египтяните ще познаят Господа – ще принасят жертви и приношения и ще дават оброци на Господа, които ще изпълняват,

Йоан 1:16

От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат,

Деяния 18:18

Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет.

Първо Тимотей 6:8

Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.

Първо Царе 1:11

Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“

Първо Царе 1:28

Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“. След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.

Първо Царе 14:24

Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна.