Битие 28 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Тогава Исаак повика Яков, и, като го благослови, поръча му: Не вземай жена от ханаанските дъщери.

² Стани, иди в Падан-Арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван.

³ И Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и умножи, и да произлязат от тебе множество народи;

⁴ и даденото на Авраам благословение да го даде на тебе и на потомството ти след тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.

⁵ Така Исаак изпрати Яков, и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на сириеца Ватуил, и брат на Ревека, майката на Яков и Исав.

⁶ А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Не вземай жена от ханаанските дъщери;

⁷ и че Яков послуша баща си и майка си, и отиде в Падан-Арам;

⁸ и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравят на баща му Исаак,

⁹ то Исав отиде при Исмаил и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Навайот.

Сънят на Яков при Ветил

¹⁰ Яков излезе от Вирсавее и тръгна към Харан.

¹¹ И, като стигна до едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един камък, сложи го за възглавница, и легна да спи на това място.

¹² И сънува: ето стълба изправена на земята, а връхът ѝ стигаше до небето; и ето, Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

¹³ И ето, Господ стоеше над нея, и говореше: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти.

¹⁴ Твоето потомство ще бъде колкото земния прах; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и в тебе и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята.

¹⁵ Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя навсякъде, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не изпълня това, което ти казах.

¹⁶ Когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

¹⁷ И побоя се, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна.

¹⁸ На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масло на върха му.

¹⁹ И нарече онова място Ветил; а по-напред името на града беше Луз.

²⁰ И даде Яков обет, казвайки: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

²¹ и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

²² и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще Ти дам десятък.