Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Даниил 10:9 - Ревизиран

9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз <паднах> на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.

Вижте главата копие

Цариградски

9 чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз бях нечувствен, паднал на лицето си, и лицето ми върху земята.

Вижте главата копие

Верен

9 И чух гласа на думите му. И когато слушах гласа на думите му, паднах на лицето си замаян, с лицето си към земята.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

9 Но въпреки това чух гласа на думите на ангела. Когато го чух да говори, паднах на лицето си вцепенен и така лежах на земята.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

9 Чух обаче гласа на думите му; и като чух гласа на думите му, аз паднах в несвяст, с лице към земята.

Вижте главата копие




Даниил 10:9
11 Кръстосани препратки  

А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.


Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.


В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,


Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,


Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.


И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.


И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.


Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.


И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:


А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.


И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;


Последвай ни:

Реклами


Реклами