Даниил 10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Видението на Даниил с човека

¹ В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, наречен още Валтасасар; и това откровение бе истинско, и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението

² (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици;

³ вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и ни веднъж не помазах себе си, докато не се навършиха цели три седмици.)

⁴ И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,

⁵ като повдигнах очи, видях, и ето, един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто злато от Уфаз.

⁶ Тялото му бе като хризолит, лицето му – на вид като светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и нозете му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на много народ.

⁷ Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям страх ги нападна и побягнаха да се скрият.

⁸ И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление и останах безсилен.

⁹ Чух обаче гласа на думите му; и като чух гласа на думите му, аз паднах в несвяст, с лице към земята.

¹⁰ И ето, ръка се допря до мене, която ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми.

¹¹ И каза ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега, и когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.

¹² Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани; и аз дойдох поради думите ти.

¹³ Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена; но ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; и аз останах непотребен вече там при персийските царе,

¹⁴ и сега дойдох да ти открия какво има да стане с народа ти в последните времена; защото видението се отнася до далечни дни.

¹⁵ И като ми говореше тези думи, насочих лицето си към земята и останах ням.

¹⁶ И ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене.

¹⁷ Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже не остана никаква сила в мене, а и дъх не остана в мене.

¹⁸ Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи.

¹⁹ И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото си ме укрепил.

²⁰ Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.

²¹ Все пак ще ти известя какво е написано в истинското писание, при все че няма кой да ми помага против тези князе, освен вашия княз Михаил.