Трето Царе 1:31 - Библия синодално издание (1982 г.)

³¹ Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!

Цариградски

³¹ Тогаз Витсавее наведе се с лицето до земята та се поклони на царя, и рече: Да е жив господарят ми цар Давид в век.

Ревизиран

³¹ Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

Верен

³¹ Тогава Витсавее се наведе с лице до земята и се поклони пред царя, и каза: Да е жив господарят ми, цар Давид, до века!

Съвременен български превод (с DC books) 2013

³¹ Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“

Библия ревизирано издание

³¹ Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

³¹ Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!

Трето Царе 1:31 Кръстосани препратки

Второ Царе 9:6

И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.

Трето Царе 1:25

Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!

Неемия 2:3

и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!

Матей 21:37

Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.

Ефесяни 5:33

Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.

Евреи 12:9

При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?

Първо Царе 20:41

Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.

Първо Царе 24:8

И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.