Второ Царе 19:29 - Библия синодално издание (1982 г.)

²⁹ А царят му каза: защо говориш всичко това? Аз казах, ти и Сива да разделите помежду си нивите.

Цариградски

²⁹ И рече му царят: Защо говориш още за нещата си? аз рекох: Ти и Сива разделете си нивите.

Ревизиран

²⁹ И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

Верен

²⁹ А царят му каза: Защо говориш още за работите си? Аз казах: Ти и Сива да си разделите земята.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁹ Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“

Библия ревизирано издание

²⁹ Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁹ И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

Второ Царе 19:29 Кръстосани препратки

Второ Царе 19:28

макар и целият ми бащин дом да бе заслужил смърт пред моя господар-царя, но ти постави своя раб между твоите сътрапезници; какво право имам, прочее, още да се оплаквам пред царя?

Второ Царе 19:30

Но Мемфивостей отговори на царя: нека той вземе дори всичко, след като моят господар-цар се завърна смиром у дома си.

Второ Царе 9:2

В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб.

Второ Царе 9:7

И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

Второ Царе 9:9

И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;

Псалми 101:5

сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;

Псалми 82:2

Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,

Притчи 18:13

Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.

Деяния 18:15

но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.