Второ Царе 19 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ И известиха на Йоав: Ето, царят плаче и жалее за Авесалом.

² И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ; защото в онзи ден народът чу да казват: Царят скърби за сина си.

³ И през онзи ден мъжете влизаха в града скришно, като посрамени воини, когато бягат от сражение.

⁴ А царят покри лицето си; и викаше царят със силен глас: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

⁵ Тогава Йоав влезе при царя в къщата и рече: Ти посрами днес лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти, и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

⁶ Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес разбрах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели, щеше да ти е угодно.

⁷ Сега стани, излез и говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти досега.

⁸ Тогава царят стана и седна в портата. И съобщиха на всички люде, казвайки: Ето, царят седи при портата. И всички мъже дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

Давид се завръща в Ерусалим

⁹ И целият народ от всички Израилеви племена се препираше, казвайки: Царят ни избави от ръката на неприятелите ни, освободи ни от ръката на филистимците, а сега побягна от земята заради Авесалом.

¹⁰ А сега Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо тогава не говорите нищо за завръщането на царя?

¹¹ Тогава цар Давид прати да кажат на свещениците Садок и Авиатар: Говорете на Юдовите старейшини, кажете им: Защо сте последни за връщането на царя в дома му, когато думите на цял Израил са стигнали до царя в дома му?

¹² Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо сте последни за връщането на царя?

¹³ А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако не бъдеш ти завинаги военачалник при мене вместо Йоав.

¹⁴ И той склони сърцата на всички Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха да кажат на царя: Върни се ти и всички твои слуги.

¹⁵ И тъй, царят се върна, дойде до Йордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.

¹⁶ Тогава вениаминецът Семей, Гераевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.

¹⁷ И с него бяха хиляда мъже от вениаминците, също и слугата на Сауловия дом Сива, и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Йордан да отидат при царя.

¹⁸ После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да направи каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гераевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:

¹⁹ Нека не ми вменява господарят ми беззаконие и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Ерусалим, и да го сложи царят на сърце;

²⁰ защото аз, слугата ти, знам, че съгреших; затова ето, дойдох днес първи от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.

²¹ Но Ависей, Саруиният син, проговори: Не трябва ли да бъде убит Семей, загдето прокле Господния помазаник?

²² А Давид каза: Какво има между мене и вас, Саруини синове, че да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Нима не зная, че днес аз съм цар над Израил?

²³ И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.

²⁴ Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.

²⁵ А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

²⁶ А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото аз, слугата ти, си казах: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него и да ида с царя, понеже слугата ти куца.

²⁷ А той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя; но господарят ми, царят, е като Божий ангел; стори каквото ти се вижда угодно.

²⁸ Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт от господаря ми, царя; но при все това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз да се оплаквам още на царя?

²⁹ И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

³⁰ А Мемфивостей отговори на царя: И всичките нека вземе той, понеже господарят ми, царят, се е завърнал с мир в дома си.

³¹ Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати оттатък Йордан.

³² А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесетгодишен; и беше прехранвал царя, докато живееше в Маханаим, защото беше много богат човек.

³³ И царят рече на Верзелай: Премини с мене и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

³⁴ А Верзелай каза на царя: Колко са на брой годините на живота ми, че да отида с царя в Ерусалим?

³⁵ Днес съм на възраст осемдесетгодишен. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чувам вече гласа на певците или на певиците? Защо да бъде слугата ти товар на господаря ми, царя?

³⁶ Слугата ти ще придружи царя още малко оттатък Йордан; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?

³⁷ Нека се върне слугата ти, моля, за да умре в града си при гроба на баща си и майка си; но ето слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

³⁸ И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; а и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

³⁹ И така целият народ премина Йордан. И когато царят премина, царят целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.

⁴⁰ И така, царят продължи пътя си до Галгал и Хамаам замина с него; и всички Юдови воини, както и половината от Израилевите воини, преведоха царя.

⁴¹ И ето, всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята ни, Юдовите мъже, та преведоха през Йордан царя и семейството му, и всички Давидови мъже с него?

⁴² А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; защо се сърдите за това нещо? Дали изядохме нещо от провизиите на царя или ни даде той някакъв дар?

⁴³ А Израилевите мъже в отговор на Юдовите мъже казаха: Ние имаме десет дяла в царя, в Давид имаме по-големи права от вас; защо ни презряхте? И не ние ли говорихме първи да върнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.