Битие 38:11 - Библия ревизирано издание

¹¹ Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне син ми Шела. Защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

Цариградски

¹¹ И рече Юда на Тамар снаха си: Седи вдовица в дома на баща си доде стане голям Шела син ми; защото думаше: Да не умре и той като братята си. И отиде Тамар та седна в дома на отца си.

Ревизиран

¹¹ Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

Верен

¹¹ Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне синът ми Шела; защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹¹ А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом.

Библия синодално издание (1982 г.)

¹¹ И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹¹ Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей вдовица в бащиния си дом, докато отрасне синът ми Шела; защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

Битие 38:11 Кръстосани препратки

Битие 38:14

Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена.

Левит 22:13

Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, където е живяла в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него.