1 От презвитера до любезния Гай, когото наистина любя: 2 Любезни, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти. 3 Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и свидетелстваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината. 4 По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината. 5 Любезни, ти вършиш вярна работа във всичко, което правиш за братята, и то за чужденци; 6 които свидетелстваха пред църквата за твоята любов. Добре ще сториш да ги изпратиш както подобава пред Бога; 7 защото за Христовото име излязоха, без да вземат нещо от езичниците. 8 Затова ние сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината. 9 Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да началничества между тях, не ни приемаувещанието. 10 Затова, ако дойда, ще напомня за делата, които върши, като злослови против нас. И като не се задоволява с това, той не само че сам не приема братята, но възпира и тези, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата. 11 Любезни, не подражавай на злото, а на доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога. 12 За Димитри се свидетелства добро от всички и от самата истина; а още и ние свидетелстваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинно. 13 Имах много да ти пиша, но не ми се ще да ти пиша с мастило и перо; 14 а надявам се скоро да те видя и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име. |