1 Дойдох в моята градина, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох моята медена пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени. Приятелите Възлюбената2 Аз спях, но сърцето ми беше будно. И ето – гласът на възлюбения ми! Той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е напоена с роса, косите ми – с влагата на нощта. 3 Съблякла бях дрехата си – как да я облека? Умила бях нозете си – как да ги окалям? 4 Моят възлюбен провря ръка през пролуката и сърцето ми се разтуптя за него. 5 Станах да отворя на възлюбения си – от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми се стичаше смирна върху дръжките на ключалката. 6 Отворих на възлюбения си, но моят възлюбен се беше оттеглил и си беше отишъл. Душата ми премаляваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори. 7 Намериха ме стражите, които обхождат града. Биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха булото. 8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери: ако намерите моя възлюбен, кажете му, че изнемогвам от любов. Приятелите9 С какво твоят възлюбен е по-добър от друг възлюбен, о, ти най-прекрасна между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от друг възлюбен, та ни заклеваш така? Възлюбената10 Моят възлюбен е бял и румен, личи и сред десет хиляди. 11 Главата му е най-чисто злато; косите му са къдрави и черни като гарван. 12 Очите му, умити в мляко са, като на гълъбица край водни потоци, вложени като скъпоценни камъни. 13 Бузите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни треви. Устните му са като кремове, от които капе смирна. 14 Ръцете му са като златни стожери, покрити с хризолит. Тялото му е като изваяно от слонова кост, украсено със сапфири. 15 Краката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато. Наглед е като Ливан, изящен е като кедър. 16 Устата му е много сладка; и цял той е прелестен. Такъв е моят възлюбен, такъв е моят приятел, о, ерусалимски дъщери. |