Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Четвърто Царе 14:9 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Тогава израилският цар Йоас изпрати да кажат на юдейския цар Амасия: „Веднъж ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но диво животно, преминаващо през Ливан, стъпкало тръна.

Вижте главата

Цариградски

И проводи Иоас Израилевий цар на Амасия Юдиния цар и рече: Трънът Ливански проводил на кедъра Ливански та рекъл: Дай дъщеря си на сина ми за жена; но заминал един див звяр който бил в Ливан та стъпкал тръна.

Вижте главата

Ревизиран

А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.

Вижте главата

Верен

Тогава израилевият цар Йоас изпрати до юдовия цар Амасия да кажат: Ливанският трън изпратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена! Но един див звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

А Израилевият цар Йоас прати до Юдейския цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

Тогава израилският цар Иоас прати до Амасия, иудейски цар, да кажат: трън ливански пратил при кедра ливански да каже: дай дъщеря си за жена на сина ми. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън.

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

А Израилевият цар Йоас прати до Юдовия цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: дай дъщеря си на сина ми за жена. Но минал един звяр, който бил в Ливан и стъпкал тръна.

Вижте главата



Четвърто Царе 14:9
15 Кръстосани препратки  

А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън.


Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон.


Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел.


Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя – ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря.


Каквото е трънът, попаднал в ръката на пияница, това е умната дума в устата на глупците.


Каквото е лилия между тръни, това е моята възлюбена между девойките.


В неговите палати ще растат тръни, а в крепостите – коприва и бодли. Ще стане свърталище на чакали и място на щрауси.


Защото, ето макар да избягаха от опустошението, Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе, плевели ще обгърнат сребърните им скъпоценности и бодили ще има в шатрите им.


Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото?


Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове.