Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
Йезекиил 16:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Никой не се смили над тебе, за да ти направи нещо от тези неща от състрадание към тебе. Но ти беше изхвърлен на полето с отвращение към живота ти, отхвърлен в деня, когато се роди. Цариградски Око не те е пощадило за да те пожали Та да ти направи нещо от тези; Но в който ден си се родила, С погнусяване от душата ти Била си изхвърлена по лицето на полето. Ревизиран Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето. Верен Око не те е пожалило да ти направи някое от тези неща и да се смили над теб, а си била изхвърлена на открито поле, защото са се погнусили от теб в деня, когато си се родила. Библия ревизирано издание Око не те е пощадило, за да ти направи някои от тези неща и да те пожали; а в деня, когато си се родила, понеже са се погнусили от тебе, си била изхвърлена върху лицето на полето. Библия синодално издание (1982 г.) Ничие око не се смили над тебе, та от милост към тебе да ти направят нещо от това; но те изхвърлиха на полето от презрение към живота ти, в деня на твоето раждане. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Никой не те е погледнал състрадателно, нито те е пожалил, та да ти направи някое от тези неща, но в деня, когато си се родила, понеже са се погнусили от тебе, си била изхвърлена на полето. |
Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“
Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя.
Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.
Ставай, викай нощем в началото на стражите! Изливай като вода своето сърце пред лицето на Господа. Простирай своите ръце към Него за живота на своите деца, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си, за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
И когато минавах край тебе и те видях, че си тъпкана в своята кръв, ти казах: В кръвта си живей! Казах ти: В кръвта си живей!
А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом.
И всеки, който се допре на полето до убит с нож или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.
Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си.