Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 3:2 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

И имаше някой си человек който бе хром от утробата на майка си, та го все носеха; когото и слагаха всеки ден до вратата на храма които се наричаха Красни, да проси милостиня от онези които влязваха в храма.

Вижте главата

Ревизиран

<някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Пред храмовата врата, наречена „Красива“, имаше един човек, куц по рождение, когото носеха и оставяха всеки ден там, за да проси милостиня от влизащите в храма.

Вижте главата

Верен

носеха един човек, недъгав по рождение, когото слагаха всеки ден при вратата на храма, наречена Красивата, за да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;

Вижте главата
Други преводи



Деяния 3:2
9 Кръстосани препратки  

Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му


Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше.


А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп, казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“


и рече: „Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини.


А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави.


В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил.


Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.


А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.