Второ Коринтяни 12:11 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Показах се глупав, като се похвалих, но вие ме принудихте. Наистина трябваше вие да ме препоръчвате, защото с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“, макар да съм нищо. Още версииЦариградски Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз трябваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо. Ревизиран Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо. Новият завет: съвременен превод Говоря като безумец, но вие ме принудихте. Вие трябваше да ме хвалите, защото по нищо не отстъпвам на онези „велики апостоли“, макар и да съм нищо. Верен Станах безумен. Вие ме принудихте. Защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен в нищо от превъзходните апостоли, макар и да съм нищо. Библия ревизирано издание Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тези уж превъзходни апостоли, ако и да съм нищо. Библия синодално издание (1982 г.) Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо. |
Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“
Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм.
Павел, Аполос или Кифа, свят, живот или смърт, било настояще или бъдеще – всичко е ваше;
Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,
Белезите на апостол се проявиха на дело пред вас в голямото ми търпение, в чудеса, знамения и изцелявания.
Ако пък поискам да се хваля, няма да съм безумен, защото ще кажа истината. Но се въздържам, за да не би някой да си помисли за мене нещо повече от това, което вижда или чува от мене.
Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас?
Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас.
На мене, най-малкия от всички вярващи, беше дадена тази благодат – да благовестя на езичниците за неизследимото Христово богатство