Второ Коринтяни 12 - Цариградски

¹ Истина, не ми е за полза да се хваля, защото ще дойда до видения и откровения от Господа.

² Зная в Христа едного человека който, преди четиринадесет години, (в тялото ли, не зная; вън от тялото ли, не зная; Бог знае;) възхитен бе до третото небе.

³ И такъв един человек зная, (в тяло ли, вън от тяло ли, не зная; Бог знае,)

⁴ че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори.

⁵ С такъв человек ще се похваля, а с мене си няма да се похваля освен с немощите си.

⁶ Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил някой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене.

⁷ И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям.

⁸ За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене;

⁹ и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

¹⁰ За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.

¹¹ Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз трябваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо.

¹² Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всяко търпение, със знамения и чудеса и сили.

¹³ Защото в какво останахте по-долни от другите църкви освен дето сам аз не ви отеготих? Простете ми тази неправда.

¹⁴ Ето, трети път съм готов да дойда при вас, и няма да ви отеготя; защото не искам вашето, но вас; защото не са длъжни чадата да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

¹⁵ А пък аз с крайна радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви; съвсем че, като ви обичам аз повече, вие ме обичате по-малко.

¹⁶ Но тъй да е: аз ви не отеготих, а като хитър улових ви с измама.

¹⁷ Спечелил ли съм аз нещо от вас чрез някого от тези които изпроводих до вас?

¹⁸ Примолих се Титу, и с него проводих брата. Тит ли припечели нещо от вас? не с истия ли дух ходихме? не в истите ли стъпки?

¹⁹ Пак ли мислите че се оправдаваме пред вас? Пред Бога говорим в Христа. Всичко това, възлюблени мои, е за ваше назидание.

²⁰ Защото се боя да не би като дойда да ви не намеря каквито ви желая, и аз да се не намеря за вас не какъвто ме желаете; да не би да има между вас разпри, завиждания, гневове, дразнения, одумвания, шептания, големеяния, бъркотии;

²¹ да не би кога дойда пак че ме смири Бог мой при вас, и оплача мнозина които са от напред съгрешили, и не са се покаяли зарад нечистотата, блудството и похотливостта които са сторили.