Лука 18:4 - Новият завет: съвременен превод Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. Още версииЦариградски И до няколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, Ревизиран Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, Верен Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам, Библия ревизирано издание Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам, Библия синодално издание (1982 г.) Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, |
Икономът си помислил: «Какво да правя? Господарят иска да ме уволни. Не съм достатъчно силен да отида да копая земята, а да прося ме е срам.
В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: «Отсъди в моя полза срещу противника ми!»
Тогава стопанинът на лозето си казал: «Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.»
Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем!