Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Римляни 4:18 - Библия синодално издание (1982 г.)

Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."

Вижте главата

Ревизиран

<Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“

Вижте главата

Верен

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Вижте главата
Други преводи



Римляни 4:18
12 Кръстосани препратки  

Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.


И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“.


И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.


Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.


според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.


И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;


а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.


Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?


която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,