И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.
Първо Солуняни 3:1 - Библия синодално издание (1982 г.) Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина, Още версииЦариградски За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина; Ревизиран Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; Новият завет: съвременен превод Затова, понеже не можехме да чакаме повече, решихме да останем сами в Атина Верен Затова, когато не можахме повече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина Библия ревизирано издание Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; |
И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.
Господ не можа вече да търпи вашите лоши дела и гнусотиите, що вършихте; затова и земята ви стана пустиня, ужас и проклятие, без жители, както виждате сега.
Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.
Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.