Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте.
Притчи 11:12 - Библия синодално издание (1982 г.) Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи. Цариградски Скодоумний презира ближния си; А благоразумний человек мълчи. Ревизиран Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи. Верен Който презира ближния си, няма разум, а благоразумният човек мълчи. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Който презира ближния си, е неразумен, а разумният човек запазва мълчание. Библия ревизирано издание Който презира ближния си, е скудоумен; а благоразумният човек мълчи. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Лишеният от мъдрост презира ближния си, а благоразумният човек мълчи. |
Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте.
С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: „кой е Авимелех, та да му служим?“ това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.
А негодниците казваха: та той ли ще ни спаси? И го презряха и му не поднесоха дарове. Но той като че не забелязваше това.