Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Плачът на Йеремия 3:48 - Библия синодално издание (1982 г.)

Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.

Вижте главата

Цариградски

Потоци водни излива окото ми за съкрушението на дъщерята на людете ми.

Вижте главата

Ревизиран

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

Вижте главата

Верен

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Потоци от сълзи излива окото ми, поради разорението на дъщерята на народа ми.

Вижте главата



Плачът на Йеремия 3:48
11 Кръстосани препратки  

Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;)


Ако пък не послушате това, душата ми в потайни места ще оплаква вашата гордост, ще плаче горко, и очите ми сълзи ще леят; защото Господнето стадо ще бъде в плен откарано.


И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.


Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.


О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.


Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече.


Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.


Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.


Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.