В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.
Йезекиил 10:22 - Библия синодално издание (1982 г.) А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, – същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му. Цариградски А лицата им бяха според подобието, истите лица които видях при реката Ховар, - видението им и те; а ходеха всеки срещу лицето си. Ревизиран А колкото за подобието на лицата им, те бяха <същите> лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си. Верен А що се отнася до образа на лицата им, те бяха лицата, които видях при реката Ховар, видът им и самите те. Те вървяха всеки право пред себе си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А видът на лицата им по външност беше подобен на онези, които видях при река Ховар. Всяко се движеше направо. Библия ревизирано издание А колкото до подобието на лицата им, те бяха същите лица, които видях при реката Ховар – изгледът им и самите те; вървяха всяко направо пред себе си. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А лицата им приличха на онези, които видях при река Ховар. Всяко вървеше право пред себе си. |
В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.
Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна – лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха.
Всеки имаше по четири лица и всеки – по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце.
И дигна ме духът и ме доведе при източните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, – при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.
Това видение беше същото, каквото аз видях попреди, също такова, каквото видях, когато идвах да известя гибелта на града; тия видения бяха подобни на виденията, каквито видях при река Ховар. И аз паднах ничком.
„Каква работа имам още с идолите?“ ще рече Ефрем. – Аз ще го чуя и милостно ще погледна на него; Аз ще бъда като зелен кипарис: от Мене ще ти бъдат плодовете.