рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.
Изход 21:18 - Библия синодално издание (1982 г.) Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля, Цариградски И кога се карат някои человеци, и единият удари другия с камик или с пестница, и той не умре, но лежи на одъра, Ревизиран Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; Верен Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло, Библия ревизирано издание Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, а легне на легло; |
рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.
На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?
то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.
А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;
Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;
Кога се бият помежду си мъже, и жената на едного (от тях) се приближи да отърве мъжа си от оногова, който го бие, и, като простре ръката си, улови го за срамотите,