Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Битие 48:11 - Библия синодално издание (1982 г.)

И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.

Вижте главата

Цариградски

И рече Израил Йосифу: Не се надеех да видя лицето ти; и, ето, Бог ми показа и семето ти.

Вижте главата

Ревизиран

И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

Вижте главата

Верен

И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти!

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“

Вижте главата

Библия ревизирано издание

И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

Вижте главата

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

И рече Израил на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти.

Вижте главата



Битие 48:11
9 Кръстосани препратки  

Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.


И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.


А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, – всичко това се струпа върху мене!


и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.


А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.


Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.


Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,


Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)


А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме,