Битие 48 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Манасия и Ефрем

¹ След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

² И известиха на Яков, казвайки: Ето, синът ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

³ И Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

⁴ Ето, Аз ще те наплодя, ще те умножа, и множество народи ще произлязат от тебе; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.

⁵ И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, мои са; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също както Рувим и Симеон.

⁶ А чадата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

⁷ Когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, близо до Ефраат; и погребах я там край пътя за Ефраат, (който е Витлеем).

⁸ И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?

⁹ А Йосиф каза на баща си: Това са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

¹⁰ А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И тъй, Йосиф ги приближи при него; и той ги целуна и прегърна.

¹¹ И рече Израил на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти.

¹² И Йосиф, като ги отведе от коленете му, поклони се с лице до земята.

¹³ После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

¹⁴ А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-малкият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

¹⁵ И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,

¹⁶ Ангелът, който ме откупи от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се наплодят в множество по земята.

¹⁷ Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава;

¹⁸ и рече Йосиф на баща си: Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.

¹⁹ Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и от него ще излезе народ; и той ще бъде велик; но по-малкият му брат ще бъде по-голям от него и от потомството му ще произлязат множество народи.

²⁰ И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя и ще казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! Така той постави Ефрем пред Манасия.

²¹ След това Израил рече на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.

²² Впрочем аз ти давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.