Авдий 1:5 - Библия синодално издание (1982 г.) Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки? Цариградски Ако дойдеха крадци при тебе, Ако разбойници през нощ (Как биде изтребен ти!) Не щяха ли да грабнат което бе доволно за тях? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Не щяха ли да оставят пабирък? Ревизиран Ако дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят <само> колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък? Верен Ако крадци бяха дошли при теб или разбойници нощем – о, как си изтребен! – нямаше ли да откраднат, колкото им стига? Ако гроздоберачи бяха дошли при теб, нямаше ли да оставят пабирък? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки? Библия ревизирано издание Ако дойдеха крадци при теб или разбойници през нощта (как беше изтребен ти!), нямаше ли да заграбят само колкото им е необходимо? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, нямаше ли да оставят баберки? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Ако дойдат крадци при тебе или разбойници през нощта, (О, как бе изтребен ти!) няма ли да заграбятсамо колкото им е достатъчно? Ако гроздоберци дойдат при тебе, няма ли да оставят баберки? |
Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, дветри зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев.
А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер.
Ако берачите на лозе биха дошли при тебе, то навярно биха оставили някои необрани чепки. И ако крадци биха дошли през нощта, те биха откраднали, колкото им е нужно.
Как е разбит и съкрушен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници.
Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.
Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци, Темане, та всички в планината Исавова да бъдат изтребени с убийство.
Горко ми! Защото с мене сега е като след обиране летни плодове, като след гроздобер: ни зрънце за ядене, нито зрял плод, какъвто желае душата ми.
Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.
Кога береш лозето си, не дообирай това, що остане след тебе: нека остане за пришълец, сирак и вдовица;
като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда!