Тогава прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за децата ни и за целия ни имот.
Числа 29:7 - Библия ревизирано издание А на десетия ден от този седми месец да имате свято събрание и да смирите душите си, и да не работите никаква работа; Цариградски И в десетия ден на седмия този месец да имате съзвание свято; и да смирите душите си: никаква работа да не работите; Ревизиран И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква работа; Верен И на десетия ден от този седми месец да имате свято събрание и да смирите душите си; никаква работа да не вършите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А на десетия ден от този седми месец трябва да имате свещено събрание; смирете душите си и не вършете никаква работа. Библия синодално издание (1982 г.) И на десетия (ден) от тоя седми месец трябва да имате свещено събрание: смирявайте душите си и никаква работа не вършете; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И на десетия ден от този седми месец да имате свято събрание и да смирите душите си, и да не вършите никаква работа; |
Тогава прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него добър път за нас, за децата ни и за целия ни имот.
А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.
В онзи ден Господ Йехова на Силите ви призова към плач и жалеене, към обръсване на главата и опасване с вретище.
а на Давидовия дом и на йерусалимските жители ще излея дух на благодат и моление; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си.
и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите и на пророците: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?
Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.
но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.