Захария 7 - Библия ревизирано издание

Осъждане на неискрения пост и на потисничеството

¹ В четвъртата година на цар Дарий Господнето слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Хаслев.

² А жителите на Ветил бяха пратили Сарасар, Регемелех и хората им да искат Господнето благоволение

³ и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите и на пророците: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?

⁴ Тогава словото от Господа на Силите дойде към мен и каза:

⁵ Говорѝ на целия народ на тази земя и на свещениците: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

⁶ И когато ядехте и пиехте, не ядехте ли и не пиехте ли за себе си?

⁷ Не са ли тези думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше населен и благоденстваше, както и околните на него градове, и когато южната и полската страни бяха населени?

⁸ Господнето слово дойде отново към Захария и каза:

⁹ Така е говорил Господ на Силите, като е казал: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брат си,

¹⁰ не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца или сиромаха и никой от вас да не измисля зло в сърцето си против брат си.

¹¹ Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си, за да не чуват.

¹² Дори превърнаха сърцето си в камък, за да не слушат закона и думите, които Господ на Силите беше пратил чрез Духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

¹³ Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

¹⁴ а ще ги разпръсна като с вихрушка между всички народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха плодородната земя.