Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.
Числа 16:13 - Библия ревизирано издание Малко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? Цариградски Малко ли е това дето си ни извел из земя в която тече мляко и мед за да ни измориш в пустинята, но още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? Ревизиран Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? Верен Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а и на владетел ли искаш да се направиш над нас? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас? Библия синодално издание (1982 г.) малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, че още и владетел искаш да ни станеш. |
Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.
Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.
Но народът ожадня и роптаеше против Моисей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и децата ни, и добитъка ни?
А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога.
Малко ли ви е, че пасете на доброто пасбище и тъпчете с краката си останалата част от пасбището си? И че пиете бистра вода и мътите с краката си останалата?
а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?
Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израилтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?
Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;
И му разказаха: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода ѝ.
И всички израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон; и цялото общество им каза: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!
И защо ни води Господ в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
И Моисей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.
Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.